Порция любов
Капилярите измукваха живеца ми,
извивах се като звездна риба в ръцете ти
Вените ми се изпълваха с мълчаливо нетърпение
И как братоубийствено засмуквах се в морето ми
Стаята ме тласкаше към усамотение
Стените ме зазиждаха, тавана някак си ме стискаше за гушата
Пълзящи сенки ме настръхваха и пращаха ме в забвение
Дърветата навън естествено зелени ме обгръщаха с мъгливото си проявление.
Китари с приятно фалшиви мелодии прозвучаваха навън в градината
И гласове объркани, засмени ме догонваха по ухаещи алеи
Момиче усмихнато догонваше хвърчилото ...