Порция любов


Капилярите измукваха живеца ми,

извивах се като звездна риба  в ръцете ти

Вените ми се изпълваха с мълчаливо нетърпение

И как братоубийствено засмуквах се в морето ми

Стаята ме тласкаше към усамотение

Стените ме зазиждаха, тавана някак си ме стискаше за гушата

Пълзящи сенки ме настръхваха и пращаха ме в забвение

Дърветата навън естествено зелени ме обгръщаха с мъгливото си проявление.

Китари с приятно фалшиви мелодии прозвучаваха навън в градината

И гласове объркани, засмени ме догонваха по ухаещи алеи

Момиче усмихнато догонваше хвърчилото

А татко му унесено си спомняше с изумление безгрижното си минало.

Вятърът си играеше със спомените ми искрящи

Ненатрапчиво донасяше на любимия човек аромата

Поставяше те в центъра на мислите пламтящи

Попиваше ме с на уханните ти устни, топлотата.

Морето ми говореше... спомняше ме... натякваше ми смело

Прегръщаше ме, в опит да си спомня пак за теб

Измиваше с водите очите ми, ръцете и потното ми чело

От сълзите искаше да ме избави, да бъде моя благосклонен лек.

А аз безспирно и безконечно му повтарях... думите в галоп

Аз искам само да срещна моята си... онази страстна,

 главозамайваща, космически обятна и нестихваща порция любов.

Да не се променя естественото и съдържание,

Да остава винаги неподправен, неповторимия и вкус

И желая винаги в това елитно състезане , наречено “ЖИВОТ”

Победителите да са двама – аз - “любовен полиглот”

И моят ненадминат, усмихнат конкурент

С божествената си осанка и харизма... не ще надмина

Това си ТИ, любима моя... победителко щастлива!

Съществувай... Моля те... Бъди...

В състезанието с мен безропотно се ти спусни и се довери

Не мога и не искам да участвам вече аз без теб

Сроди Ти, мила моя, думата Живот

с мистерията, наречена “ЛЮБОВ”!