4.02.2014 г., 21:47  

Пореден полет

954 0 0

Виелица обвиваше дома ми, но и моето сърце,

мръзнех сам във клетка като славей без крилце.

Пръстите ми трепереха и виждах сам дъха си.

Вечерите бяха дълги, а дните ужасно къси.

 

За топлата прегръдка си мечтаех лудо аз,

която бавно да разтопи мен и този мраз.

Но може би вече я получих, щом чувствам топлина,

и мислите въртят се около една единствена жена.

 

Със своите огнени коси разтапя всеки лед,

а усмивката ù следвам като слънце – слънчоглед.

Със себе си и нейната прегръдка тя донесе пролет

и това ранено славейче може пак да види полет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Койчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...