Поредна чаша водка пия...
Поредна чаша водка пия,
но болката не спира в мен.
Опитвам се да те изтрия,
от ума си и от моя ден.
Поредна чаша водка пия,
в нея мъката тая
с надеждата любовта си да убия,
да сложа край на тази празнота.
Поглеждам празното и дъно -
дано сила то да ми даде
да се напия, да избягам от света,
поредна чаша с болка,
поредния кошмар
и сълзите, за разредител,
редя ли пак, редя.
Поредна чаша водка пия,
но спомените ми не избледняват
и още по-лошо става,
защото виждам как ме гледаш,
прочитам в очите ти насмешка
и питаш се защо ли пия толкоз,
защо измъчвам се така,
защото знаеш - алкохола
не притъпява любовта...
но болката не спира в мен.
Опитвам се да те изтрия,
от ума си и от моя ден.
Поредна чаша водка пия,
в нея мъката тая
с надеждата любовта си да убия,
да сложа край на тази празнота.
Поглеждам празното и дъно -
дано сила то да ми даде
да се напия, да избягам от света,
поредна чаша с болка,
поредния кошмар
и сълзите, за разредител,
редя ли пак, редя.
Поредна чаша водка пия,
но спомените ми не избледняват
и още по-лошо става,
защото виждам как ме гледаш,
прочитам в очите ти насмешка
и питаш се защо ли пия толкоз,
защо измъчвам се така,
защото знаеш - алкохола
не притъпява любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
