Поредната молитва

8.12.2009 г., 10:39 ч.

Поезия » Философска

808 0 2

Следи от минало след теб вървят,

замахваш със ръка и идват спомени,

грях след грях талазно се лепят,

като смола изящна на ръце разголени.

Пътеки хиляди и все към самота,

тунела черен, нищо там не свети,

една надежда - че не сме сами в света

и хиляди убити, скупчени надежди.

Студ и зима, кално ежедневие,

протегнати ръце към ново пълнолуние,

поредната въздишка в страшното безвремие,

рисува пàра - отражение на мъката.

И пак надежда! Сила и любов...

Бликащи от рани, вързани със дрипи.

Прокудени, наказвани от дявола и Бог.

Поредната молитва ще политне!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Anita765 (Ани Монева)

2009-12-10T11:34:41+02:00

Хубав стих!
maria_anna97 (Мария)

2009-12-09T08:24:49+02:00

Привет! Вчера започнах да чета нещата ти -изненадана съм. Има оптимизъм,нетърпимост,усмивка и свежест в драматизма ти - това много ми допада...и много непринуденост.