Поредната молитва
Следи от минало след теб вървят,
замахваш със ръка и идват спомени,
грях след грях талазно се лепят,
като смола изящна на ръце разголени.
Пътеки хиляди и все към самота,
тунела черен, нищо там не свети,
една надежда - че не сме сами в света
и хиляди убити, скупчени надежди.
Студ и зима, кално ежедневие,
протегнати ръце към ново пълнолуние,
поредната въздишка в страшното безвремие,
рисува пàра - отражение на мъката.
И пак надежда! Сила и любов...
Бликащи от рани, вързани със дрипи.
Прокудени, наказвани от дявола и Бог.
Поредната молитва ще политне!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
