Следи от минало след теб вървят,
замахваш със ръка и идват спомени,
грях след грях талазно се лепят,
като смола изящна на ръце разголени.
Пътеки хиляди и все към самота,
тунела черен, нищо там не свети,
една надежда - че не сме сами в света
и хиляди убити, скупчени надежди.
Студ и зима, кално ежедневие,
протегнати ръце към ново пълнолуние,
поредната въздишка в страшното безвремие,
рисува пàра - отражение на мъката. ...