Поредната заблуда
отново сърцето си убих,
не се съмнявам вече -
любовта е само сянка!
Какво от това, че те обичам?
Какво от това, че не го отричам?
Нима да обичаш е красиво?
Да вярваш в чудеса търпеливо...
Нима мечти да имаш е красиво?
Отново заблуди в колело въртеливо...
Моето колело спря да се върти:
не вярва вече в мечтите,
в любовта, в приказките прани!
Живее в реялния свят,
от лъжи и измами облян.
Не! Никога вече не ще обичам!
Не! Заклевам се на моето сърце,
че любов има винаги ще отричам.
От любов живота си пропилях,
раздавах сърцето си и едва не умрях.
От сълзи душата си наводних,
от мъка и от тъга щастието прогоних,
не вярвам, че любовта я има,
не вярвам, че е вечна тя,
не мисля и не съжалявам,
че омразата пред заблудата избрах.
Върху този лист капят последни сълзи,
тази вечер последно ще боли!
Утре ще отворя очи и ще вдигна глава,
утре ще изоставя сърцето, което ти обра.
Ще тичам тихо по дъжда,
и тайно ще роня по някоя сълза.
Но ти продължи си, мили,
върви, тичай и вярвай в любовта,
а срещнеш ли я, скъпи,
пази я само в себе си така,
че вечно в тебе да е тя!
А загубиш ли я, слънце мое,
спомни си за мен!
Спомни си за онзи ден,
в който те откраднаха от мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елен Ривес Всички права запазени
