Sep 17, 2006, 2:39 PM

Поредната заблуда

  Poetry
1.2K 0 1
Отново се заблудих,
отново сърцето си убих,
не се съмнявам вече -
любовта е само сянка!
Какво от това, че те обичам?
Какво от това, че не го отричам?
Нима да обичаш е красиво?
Да вярваш в чудеса търпеливо...
Нима мечти да имаш е красиво?
Отново заблуди в колело въртеливо...
Моето колело спря да се върти:
не вярва вече в мечтите,
в любовта, в приказките прани!
Живее в реялния свят,
от лъжи и измами облян.
Не! Никога вече не ще обичам!
Не! Заклевам се на моето сърце,
че любов има винаги ще отричам.
От любов живота си пропилях,
раздавах сърцето си и едва не умрях.
От сълзи душата си наводних,
от мъка и от тъга щастието прогоних,
не вярвам, че любовта я има,
не вярвам, че е вечна тя,
не мисля и не съжалявам,
че омразата пред заблудата избрах.
Върху този лист капят последни сълзи,
тази вечер последно ще боли!
Утре ще отворя очи и ще вдигна глава,
утре ще изоставя сърцето, което ти обра.
Ще тичам тихо по дъжда,
и тайно ще роня по някоя сълза.
Но ти продължи си, мили,
върви, тичай и вярвай в любовта,
а срещнеш ли я, скъпи,
пази я само в себе си така,
че вечно в тебе да е тя!
А загубиш ли я, слънце мое,
спомни си за мен!
Спомни си за онзи ден,
в който те откраднаха от мен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елен Ривес All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина изпито с много болка,но мисля и искрено се надявам тези негативни чувства да са само временни.И не забравяй:"Понякога когато Бог отнеме нещо от твоята хватка, той не те наказва, а просто изпразва ръката ти, за да получиш нещо по-добро".Може би това момче и любовта му не са било достоини за теб.Давай напред!ЖИВОТА Е НЕВЕРОЯТЕН, а многото разочарования са просто една малка част от него

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...