Поредни карамфили
Небето, виснало и притъмняло,
мотае тежки облаци на куп.
Сълзи попиват в карамфили.
Светът е ням, и зъл, и глух!
Не чува как гневът погубва пеперуди,
в душата на едно пораснало момче.
Бог отново сбъркал е и с таз присъда!
Запалват бяла свещ, угаснали ръце.
Петнадесет лета, а толкова неправда!
Поредният приятел - във пореден гроб!
Душата му парцалена е, все по- празна,
след всяко опело… с пореден поп.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъки Всички права запазени
