Висях по прозорците на дните,
плаках с капките роса,
свивах се в ъглите на косите,
усмивката на другата таях.
Криех се зад зеници на равнодушие,
сълзите бях изпила до откат -
късно вечер и по призори-то,
когато я изпращаше до тях.
Потъвах в черти от дланта ù,
обсипани със злато и сребро,
гадаех как чака да ù се обадиш,
как ще се държиш с нея и защо. ...