Поредният дъх
Висях по прозорците на дните,
плаках с капките роса,
свивах се в ъглите на косите,
усмивката на другата таях.
Криех се зад зеници на равнодушие,
сълзите бях изпила до откат -
късно вечер и по призори-то,
когато я изпращаше до тях.
Потъвах в черти от дланта ù,
обсипани със злато и сребро,
гадаех как чака да ù се обадиш,
как ще се държиш с нея и защо.
Прегръщах миналото ù до кости,
съдбите ни разменях на мига,
така песен ми пускаше снощи,
а тя танцуваше тайничко с нас.
Хладнокръвно обмислях нещата
и звезди вместо паважа броях
.......................
искрите любов на душата си
ще изплащам с поредния дъх.
Дилайла
ДИЛАЙЛА
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лидия Стойчева Всички права запазени
