pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
5.11.2008 г., 7:44 ч.

Поредно раздаване 

  Поезия
498 0 8

Коварно сама разигравам белот,

отсреща с две кухи цепки вместо очи,

подигравателно бавно Самота ме следи.

Нищо не мога да скрия от нея,

дори мисли прочита, в чувства трепти.

Да я надлъжа опитвам вече толкоз "игри",

не се връзва, по навик злокобно мълчи,

втренчено гледа, нервно с пръсти барабани,

чака капана да щракне, окаяна жертва пищи.

"Пито-платено", отчита в графата с наслада,

план - преизпълнен, на отчет пак се водя,

душата безмълвно ридае, сърце отново кърви.

Какво да направя, не ми се ще да призная,

че май съм станАла протеже и прищявка

на Нейно величество тъжната сянка.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??