Nov 5, 2008, 7:44 AM

Поредно раздаване 

  Poetry
507 0 8

Коварно сама разигравам белот,

отсреща с две кухи цепки вместо очи,

подигравателно бавно Самота ме следи.

Нищо не мога да скрия от нея,

дори мисли прочита, в чувства трепти.

Да я надлъжа опитвам вече толкоз "игри",

не се връзва, по навик злокобно мълчи,

втренчено гледа, нервно с пръсти барабани,

чака капана да щракне, окаяна жертва пищи.

"Пито-платено", отчита в графата с наслада,

план - преизпълнен, на отчет пак се водя,

душата безмълвно ридае, сърце отново кърви.

Какво да направя, не ми се ще да призная,

че май съм станАла протеже и прищявка

на Нейно величество тъжната сянка.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??