Поредно раздаване
Коварно сама разигравам белот,
отсреща с две кухи цепки вместо очи,
подигравателно бавно Самота ме следи.
Нищо не мога да скрия от нея,
дори мисли прочита, в чувства трепти.
Да я надлъжа опитвам вече толкоз "игри",
не се връзва, по навик злокобно мълчи,
втренчено гледа, нервно с пръсти барабани,
чака капана да щракне, окаяна жертва пищи.
"Пито-платено", отчита в графата с наслада,
план - преизпълнен, на отчет пак се водя,
душата безмълвно ридае, сърце отново кърви.
Какво да направя, не ми се ще да призная,
че май съм станАла протеже и прищявка
на Нейно величество тъжната сянка.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
