4.10.2006 г., 0:41

Порив

1.6K 0 7
Аз идвам като огнена орлица,
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...

И пак ще пеят пламъци край мене,
където младостта ми ще вилнее,
тя всички, всички болки ще отнеме
и всички песни ще звучат за нея...

Аз идвам като огнена орлица...
със обич днес земята да запаля -
по-млада от безсмъртната Жар-птица
и по-безкрайна от безкрая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...