Порив
от пламъка си цяла изтъкана.
Една могъща, неразбрана жрица,
понесла на крилете си вулкани...
И пак ще пеят пламъци край мене,
където младостта ми ще вилнее,
тя всички, всички болки ще отнеме
и всички песни ще звучат за нея...
Аз идвам като огнена орлица...
със обич днес земята да запаля -
по-млада от безсмъртната Жар-птица
и по-безкрайна от безкрая.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Славкова Все права защищены