16.01.2015 г., 7:39

Порочно

585 1 0

 Тези устни  напоени с водка,

 димът на пурети 

 и похотливият ми поглед,

 привличаха опорочената му душа,

 а на моята носеха отново покаяние.

 

За него бях поредния порок,

 а за мен беше следващата грешка,

 която ще забравя с две големи,

 три цигари и още двама.

 

Има ли смисъл да го удавя

със спирта в целувките ми,

 да го задавя с дима

 и да го отровя?

Той има достатъчно пороци,

 а аз достатъчно грешки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любел Дякоf Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...