Тези устни напоени с водка,
димът на пурети
и похотливият ми поглед,
привличаха опорочената му душа,
а на моята носеха отново покаяние.
За него бях поредния порок,
а за мен беше следващата грешка,
която ще забравя с две големи,
три цигари и още двама.
Има ли смисъл да го удавя
със спирта в целувките ми,
да го задавя с дима
и да го отровя?
Той има достатъчно пороци,
а аз достатъчно грешки.
© Любел Дякоf Всички права запазени