23.05.2017 г., 17:31

Порой

2.3K 8 13

ПОРОЙ

               На най-прекрасното създание на света

 

Ще бъда с всички жени по света,

но истински само теб ще обичам.

Не питай защо, не тъгувай сега,

мое мило, прекрасно момиче.

Ти бъди с всички мъже,

но никого с мен не сравнявай!

Приемай всички лъжи

и всичко пак им прощавай!

По пътя ще късам всички цветя,

но цяла теб ще опазя.

Не зная нощем с коя ще летя,

а сутринта пак ще се мразя.

Ще съхраня любовта ти докрай,

за теб в ада ще влизам без срам

и ако има горе някъде рай,

там любовта си на тебе ще дам.

На небето всичко е вечно,

възраст нямат звездите дори

и всяка комета далечна

само за теб ще гори.

Дотогава само за теб ще си мисля

и знай, че там ще съм твой

и само тебе ще искам,

мой прекрасен, звезден порой!

 

23.05.2017 г.                       Велин

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Васе! Тя знае колко я обичам и за нас това е по-силно от тук и сега.
  • Прекрасно признание в любов, но защо да не е тук и сега! Харесах! Поздрави!
  • Благодаря Малка Алекс!
    Благодаря, Веси!
    Толкова истински ме радвате! Честит празник, момичета!
  • Великолепно!!!
  • Прекрасно!...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...