художника (Веселин Христов)
184 1334
26.09.2020 г., 15:12 ч.

Порой 

  Поезия » Пейзажна
565 1 5

 

Молитвен дъжд се изля над полето,

вади плъзнаха, примесени с кал,

вятърът бръсна с яд класовете,

отронили жълти сълзи от кристал.

 

Живителен сок попи във земята,

вода забълбука, затърси си път

все по-надолу в недрата

на топлата майчина гръд.

 

Отмина внезапно тоз вихър пороен,

тъй както дойде отведнъж

и светна простора окъпан, спокоен,

изправи стебла съживената ръж.

 

Изпълни се въздухът с мирис упоен

на полски цветя и свежи треви,

щурците запяха в оркестър нестроен,

по пътя разкалян,

                             заскърцаха селски коли.

 

Весо: 03. 06. 1986г.

© Веселин Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??