Порой
Молитвен дъжд се изля над полето,
вади плъзнаха, примесени с кал,
вятърът бръсна с яд класовете,
отронили жълти сълзи от кристал.
Живителен сок попи във земята,
вода забълбука, затърси си път
все по-надолу в недрата
на топлата майчина гръд.
Отмина внезапно тоз вихър пороен,
тъй както дойде отведнъж
и светна простора окъпан, спокоен,
изправи стебла съживената ръж.
Изпълни се въздухът с мирис упоен
на полски цветя и свежи треви,
щурците запяха в оркестър нестроен,
по пътя разкалян,
заскърцаха селски коли.
Весо: 03. 06. 1986г.
© Веселин Христов All rights reserved.
