8.02.2008 г., 19:25 ч.

Поройно леят се годините... 

  Поезия » Друга
693 0 25
 

 

Поройно леят се годините,

покриват ме със тънък скреж,

стареят някак и мечтите ми

в забавен ритъм и вървеж...

Каданс на филми остарели

отмерва пулсът на кръвта...

Не идва тя да ме намери -

добрата фея, Пролетта...

Довиждане си взехме с нея.

Целунахме се огнено дори.

Изпратих я до топлите й двери:

- Ела отново, хайде, намини!

Обърна поглед и отмина,

а аз останах, свита мълчешком.

Глава наведох, после кимнах:

- Какво пък, писано било...

Прегърнах пъстрата си есен,

понесохме се с нея в бяг.

Ах, как обичам тази песен

на пъстър, топъл звездопад...

Светулка грейва във простора,

припламва споменно за миг,

напомня ми за много хора,

за моя детски, искрен вик...

Тъй сетне зима ще прегърна.

Ще ме обгърне топъл лед.

А после... близките ще зърна...

там някъде, във светлото небе...

 

© Криси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мечтите са нещо лично , благодаря че ги сподели.
  • Ех, Криси, мила, и аз не го вярвам!
    И всеки път като те чета, е удоволствие, така да знаеш!
  • Не вярвам, че ще остареят мечтите ти!
  • С обич към живота - пез всичките му сезони.
    Мъдро и докосващо!
    Браво, Криси!
  • Това стихотворение трябваше да го пуснеш след десетина години поне, защото погледнах снимката ти и нещо не ми се върза с текста. Поздрави, хареса ми!!!
  • А, не така! Че кво ше правиме без тебе тука!?
    Неверотната Криси - нямам думи - комплименти!!!
  • Рано ти е!
  • Криси, остави ме без думи с това си стихотворение. Прегръщам те!
  • Ех, Криси... С теб започнах деня си, с теб го завършвам...
    Пееш!
    Благодаря ти за топлината!!!
  • Хей, много ви обичам!!! Ама вие си знаете
    И аз ви връткам по една шестьорка тихомълком Жалко, че нямам време, но така по-неусетно ще прегърна зимата Настроението ми е прекрасно с вас!
    Приятни почивни дни!!!
  • !!!
    Ах, как обичам твоите стихове!
    Поздравления, Криси!
  • Винаги съм смятала, че човек трябва да приема с радост етапите през които минава в живота си - детство, зрялост, старост, смърт. Просто защото всеки носи нещо със себе си, във всеки има нещо което си заслужава да изживееш! Поздравления, Криси.... Съвсем искрени при това!!!! Връткам ти една шестьорка с чиста съвест!!!!
  • Невероятен стих си написала, Криси!
    Да,трябва с достойнство да приемаме всеки сезон,каквото и да ни коства това!
    Прегръщам те с много обич!
  • Много хубаво си го написала.
    Някак се видях в твоята есен и зачаках зимата..С удовоствие!
    Поздрави!!
  • ...Ах, как обичам тази песен
    на пъстър, топъл звездопад...
    Много красота на изказа...много.
    Прекрасно стихотворение!
    с обич, мила Криси.
  • Как добре си усетила сезоните на живота, Криси!
  • Крисито!!!
    Радвам се да те чета...-дори ,когато стиховете ти са леко тъжни...
  • "А после... близките ще зърна...

    там някъде, във светлото небе..."

    Трябва да вярваме,за да не "стареят мечтите ни"

    Поздравления за мъдрия и оргинален стих!!!
  • Изтичат неусетно...
    Поздравления!
  • Ах,ако трябваше да цитирам най-силните редове,трябваше да сложа цялото!!!Върховно,направо издивях)))
  • Браво Криси!
    Хареса ми стиха ти!
  • Е как да не те обича човек, толкова съкровено
    пишеш, все едно, четеш мисли, мила Криси, прегръдки!!!
    ЛЮБИМ!!!
  • Поздравления!!!
  • Хареса ми!Човек все пак трябва да вярва в доброто на всеки етап от живота си!Повече оптимизъм,мила!
  • чудесни житейски сезони си описала
    скъпа Криси...като картинка...
    всеки сезон си има своята красота...
    даже и зимата...колкото и да е мъчно!!!
    прегръщам те от сърце!!!
Предложения
: ??:??