dinko1963 (Динко)
92 446
21.08.2013 г., 20:11 ч.

Портали 

  Поезия » Философска
570 0 3

Портали

 

Разхождах се из този град със славно минало

В един загубил блясък стар квартал

Край здание от времето почти се сринало,

Подпряно в сив портал, от окис почернял.

 

Поспрях, потърсих силата и красотата,

Поисках да дочуя ведри гласове.

Напразно – само в стон развалината

Опита спомените си да призове.

 

Да, имало е много мигове на щастие,

Тревожно-дълги, сладко-кратки часове:

Съдбата, явно, с пагубното си участие

Е разпиляла гордите му синове.

 

Дали все някой някога го навестява

С желание да го възвърне към живот?

Или напук, но трайно се отдалечава,

Тъй както от дървото изтъркулен плод?

 

Прието е, докато хората са живи

Да правят, да поддържат, но и да рушат,

Да стопанисват своя дом, гори и ниви

И своя труд с годините да умножат.

 

Но щом трудът е тъй нехайно изоставен,

Не е съществено дали и как е жив

Потомъкът – той сам е влязъл в път безславен

Към нов портал, примамлив, но пак черно-сив.

 

20.08.2013 г.

София

© Динко Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хвърли ме в едни портали ... и аз като Жани ще помисля! Поздрави!
  • Силен финал! Поздрави! :0
  • Много философия тук, хвърли ме и мен в едни размисли и страсти...
    Силен финал!
    Страшно си ритмичен в стиховете си, това много ми харесва ( от нещата, които съм чела де, да взема да си наваксам ли... :P )
    Поздрави!
Предложения
: ??:??