Портали
Портали
Разхождах се из този град със славно минало
В един загубил блясък стар квартал
Край здание от времето почти се сринало,
Подпряно в сив портал, от окис почернял.
Поспрях, потърсих силата и красотата,
Поисках да дочуя ведри гласове.
Напразно – само в стон развалината
Опита спомените си да призове.
Да, имало е много мигове на щастие,
Тревожно-дълги, сладко-кратки часове:
Съдбата, явно, с пагубното си участие
Е разпиляла гордите му синове.
Дали все някой някога го навестява
С желание да го възвърне към живот?
Или напук, но трайно се отдалечава,
Тъй както от дървото изтъркулен плод?
Прието е, докато хората са живи
Да правят, да поддържат, но и да рушат,
Да стопанисват своя дом, гори и ниви
И своя труд с годините да умножат.
Но щом трудът е тъй нехайно изоставен,
Не е съществено дали и как е жив
Потомъкът – той сам е влязъл в път безславен
Към нов портал, примамлив, но пак черно-сив.
20.08.2013 г.
София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Динко Всички права запазени
