Портали

dinko1963 (Динко)
92 446

Aug 21, 2013, 8:11 PM

Poetry » Phylosophy

535 0 3

Портали

Разхождах се из този град със славно минало

В един загубил блясък стар квартал

Край здание от времето почти се сринало,

Подпряно в сив портал, от окис почернял.

Поспрях, потърсих силата и красотата,

Поисках да дочуя ведри гласове.

Напразно – само в стон развалината

Опита спомените си да призове.

Да, имало е много мигове на щастие,

Тревожно-дълги, сладко-кратки часове:

Съдбата, явно, с пагубното си участие

Е разпиляла гордите му синове.

Дали все някой някога го навестява

С желание да го възвърне към живот?

Или напук, но трайно се отдалечава,

Тъй както от дървото изтъркулен плод?

Прието е, докато хората са живи

Да правят, да поддържат, но и да рушат,

Да стопанисват своя дом, гори и ниви

И своя труд с годините да умножат.

Но щом трудът е тъй нехайно изоставен,

Не е съществено дали и как е жив

Потомъкът – той сам е влязъл в път безславен

Към нов портал, примамлив, но пак черно-сив.

20.08.2013 г.

София

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valqka (Валентин Василев)

2013-08-22T14:28:19+03:00

Хвърли ме в едни портали ... и аз като Жани ще помисля! Поздрави!
Sanvali (Санвали)

2013-08-22T11:19:12+03:00

Силен финал! Поздрави! :0
djudjii (Жанет Велкова)

2013-08-22T11:17:11+03:00

Много философия тук, хвърли ме и мен в едни размисли и страсти...
Силен финал!
Страшно си ритмичен в стиховете си, това много ми харесва ( от нещата, които съм чела де, да взема да си наваксам ли... :P )
Поздрави!