4.09.2011 г., 13:19

Портрет

714 0 0

  ПОРТРЕТ

              на Д.

 

 

 

Чертите ти са най-обикновени,

но с тайнственост,

която се изплъзва.

Опитвам се да я вградя в куплети,

но с рими тя не може да се връзва.

Изглеждаш прекалено прозаична –

не съзерцаваш,

не грешиш,

не губиш –

от мен изобщо си така различна,

че даже се страхувам да се влюбя.

 

Но как налучкваш –

или пък умееш

да подредиш с небрежна деликатност

по моя път,

със странности осеян,

разбърканите фигури шахматни?

Как винаги навреме ти успяваш

да ме спасиш от клопки спотаени

и като на шега обезвредяваш

полетата минирани пред мене?

Как безпогрешни начини намираш

да ме упътиш в правилна посока?

 

Ти може би си светофар пулсиращ

и мост надежден над река дълбока,

или си програмирано устройство,

което всеки ребус разгадава?     

 

Ти просто притежаваш чудно свойство –

не светиш, а леда край теб стопяваш...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Луканов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...