ПОРТРЕТ НА ДУША
на Цветан Лалов
Трогната
надзъртам в твоя свят –
без лукавство и без напрежение –
като тласната от водопад
в океан от слънчево вълнение.
Слети в уникален резонанс,
сриват моето въображение
ултразвуков тътен
и романс –
в хармонично смайващо звучене.
Претопяват се в безсилна сплав
яростни бездушни оскърбления,
хилави сплетни
и жалък страх –
в огъня на доблестно търпение.
Ореол добиват изведнъж
грешки и изстрадани падения –
като в изповед пред жрец могъщ
и дарено щедро опрощение.
А сред шепите на твоя свят –
като най-потайно откровение –
виждам уязвим и мил хлапак
бос да тича сред треви зелени...
© Ирина Велчева Всички права запазени