ПОРТРЕТ НА ДУША

                                                    на Цветан Лалов

Трогната

надзъртам в твоя свят –

без лукавство и без напрежение –

като тласната от водопад

в океан от слънчево вълнение.

Слети в уникален резонанс,

сриват моето въображение

ултразвуков тътен

и романс –

в хармонично смайващо звучене.

Претопяват се в безсилна сплав

яростни бездушни оскърбления,

хилави сплетни

и жалък страх –

в огъня на доблестно търпение.

Ореол добиват изведнъж

грешки и изстрадани падения –

като в изповед пред жрец могъщ

и дарено щедро опрощение.

А сред шепите на твоя свят –

като най-потайно откровение –

виждам уязвим и мил хлапак

бос да тича сред треви зелени...