Портретът
С молив и четка във сърцето
рисувах, мила, твой портрет.
Със тях изваях ти лицето
по моя си познат секрет.
И в нашата любовна рамка
затворих образа ти мил.
Животът - неговата мамка,
без теб ми беше като гнил.
От тоз портрет сега извира
и първият любовен зов.
От него всеки ще разбира,
че си ми първата любов.
А аз - поетът и художник,
стъкмил портрета на стена,
през погледа на стар триножник
ще се влюбвам в теб, жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
