1.09.2010 г., 15:38

Порязах си сърцето на твоята любов...

Поезия

1.1K 0 4

Овъглена ми зее душата.

Отвържи ми най-сетне крилата,

пак не ще полетя в тоз живот!

Ти не виждаш, не чуваш сълзите,

как потапях се в тях всяка вечер...

На вратата не чакам да дойдеш -

зная как ще изсъхнат мечтите...

И какво сме си дали и взели,

знам, значение няма да има...

Този край не е мое начало,

щом научих се тъй да обичам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

the_r0se (Теодора Драгиева)

Благора ви! Радвам се, че ви харесва!

2010-10-16T19:46:23+03:00
vedrina (Марина Стоянова)

!!!

2010-10-16T19:00:55+03:00
lility (Лилия)

Прекрасно и истинско!

2010-10-16T18:56:26+03:00
the_r0se (Теодора Драгиева)

Става дума за "порязване на сърцето", а не за "сърцето на любовта"

2010-09-01T17:33:32+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0