1 sept 2010, 15:38

Порязах си сърцето на твоята любов...

  Poesía
1.1K 0 4

 

Порязах си сърцето на твоята любов...

Овъглена ми зее душата.

Отвържи ми най-сетне крилата,

пак не ще полетя в тоз живот!

Ти не виждаш, не чуваш сълзите,

как потапях се в тях всяка вечер...

На вратата не чакам да дойдеш -

зная как ще изсъхнат мечтите...

И какво сме си дали и взели,

знам, значение няма да има...

Този край не е мое начало,

щом научих се тъй да обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...