1 sept 2010, 15:38

Порязах си сърцето на твоята любов...

  Poesía
1.1K 0 4

 

Порязах си сърцето на твоята любов...

Овъглена ми зее душата.

Отвържи ми най-сетне крилата,

пак не ще полетя в тоз живот!

Ти не виждаш, не чуваш сълзите,

как потапях се в тях всяка вечер...

На вратата не чакам да дойдеш -

зная как ще изсъхнат мечтите...

И какво сме си дали и взели,

знам, значение няма да има...

Този край не е мое начало,

щом научих се тъй да обичам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...