Sep 1, 2010, 3:38 PM

Порязах си сърцето на твоята любов...

  Poetry
1.1K 0 4

 

Порязах си сърцето на твоята любов...

Овъглена ми зее душата.

Отвържи ми най-сетне крилата,

пак не ще полетя в тоз живот!

Ти не виждаш, не чуваш сълзите,

как потапях се в тях всяка вечер...

На вратата не чакам да дойдеш -

зная как ще изсъхнат мечтите...

И какво сме си дали и взели,

знам, значение няма да има...

Този край не е мое начало,

щом научих се тъй да обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...