Sep 1, 2010, 3:38 PM

Порязах си сърцето на твоята любов...

  Poetry
1.1K 0 4

 

Порязах си сърцето на твоята любов...

Овъглена ми зее душата.

Отвържи ми най-сетне крилата,

пак не ще полетя в тоз живот!

Ти не виждаш, не чуваш сълзите,

как потапях се в тях всяка вечер...

На вратата не чакам да дойдеш -

зная как ще изсъхнат мечтите...

И какво сме си дали и взели,

знам, значение няма да има...

Този край не е мое начало,

щом научих се тъй да обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...