22.10.2013 г., 23:26

"Поръчан" стих

1K 0 9

          "Поръчан" стих

 

В сърцето и душата си те нося,

обземаш мислите щом в миг

почувствам свободата своя

да дишам волно и напиша стих.

 

Какви са правилата - няма смисъл...

щом лее се перото ред след ред

и всичко се подрежда в ритъм.

Щом влюбен си превръщаш се в поет.

 

Те, думичките, нижат се самички -

рисуват, пресъздават, олицетворят

емоциите, чувствата епични,

щом тъй обичан си и боготворят.

 

Та... исках само в стих да те поискам,

като поръчан Шекспиров герой.

Аз Жулиета да съм, ти пък романтичен

Ромео нежен под притихналия ми балкон.

 

И в приказката наша да разкажем

за силата на любовта,

която с дух преградите премахва,

щом всеотдайна е и спира ни дъха.

 

Е, не на всеки може да е "вкусен"

поредният ни сладкодумен стих,

но щом е искрен и великодушен

ще се поспре и някой тук за миг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ноември, дай Боже всекиму!!!
    Весели празници!!!
  • "Щом влюбен си превръщаш се в поет."

    Нека бъдеш вечно влюбена!
  • Благодаря ти, Васил !!!
    Обожавам Паулу Коелю и горещо ти препоръчвам Хорхе Букай!!!
    Смятам, че нищо в този живот не е случайно и когато То ни се случи, трябва да го приемем подобаващо, каквото и да е то !!!
  • И аз се поспрях за "миг" при теб! Стихът е изпълнен с любов! Превърнала си този миг във вечност! Поздрав!
  • И единствено "себеподобен" би те разбрал правилно!!!
    Благодаря, Мариела!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...