30.07.2019 г., 8:33

Посееш ли жило, ще жънеш пчели. Дали?

556 2 6

В пустинята разцъфва сагуаро*

в танц с тръни саби: битка за живот.

Впил корен в пясъка, от жажда парещ,

с роса по кожата си сладка пот.

 

Във въздуха трептят лъчи миражи,

пробягва хамстер, стиснал скорпион

в захапка смъртоносна, и е важен

в двубоя тежък древният нагон.

 

Ударят ли те удряй, но по-силно,

че прошката към враг се плаща с кръв.

И няма място тук Христова милост,

за миг разсееш ли се, падаш пръв.

 

И кактусът цъфти, с бодли обсипан.

Цял в капчици роса, завързва плод.

Дали за теб е трън или обител,

венец голготски или нов живот?

 

В пустинята на Дарвин вее завист,

а някъде край нас, с Христов завет

една пчела на лист от восък пази

букетен стих, уханен като мед.

 

И слънцето на свода става лед.

 

 

30.07.2019

 

 


*Сагуаро е вид кактус, който се среща в пустините в Северна Америка. Има го в изобилие в Националния парк Сагуаро в Аризона, САЩ. Достига 15 м височина и живее до 200 години.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Николай.
  • Много ми хареса!
    Поздрави, Мария!
  • Благодаря, Георги.
  • Харесах.
    Поздравявам те.
  • Мариана, в сърцевината на кактуса има вода, затова, ако се загубиш в пустинята, кактусите са единственият източник на влага. Ани, слънцето в Християнството е символ на Христос. Той е слязъл при хората, станал е човек, за да ни спаси. Защо да не стане лед, ако с това може да спаси едно, макар и съвсем незначително стихотворение, написано на лист от восък. Разбрала си посланието. Някои, като кактуса с бодлите, се грижат сами за себе си. За други се грижи Христос. Но всички имаме нужда от опрощение. Благодаря.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...