RainaVakova
413 2666
3.04.2019 г., 12:54 ч.

Поскъпна и цената на водата 

  Поезия » Друга
325 6 11

Не ми остана нищичко опазено.
Лисици раждат в сламената кошница.
Преливам виното като на празник
за бившите сражения и мощите им.

 

Налага ми се често да умирам
или да се побирам в горди срокове.
Комплексите им няма да избия,
синджира дърпат силно еднооките.

 

Ни вечности, ни истини им трябват.
Спокойствието в тях ме натъжава.
Завършва суетата им със сватба,
а после сто развода я поправят.

 

Развеждам се с вродените компромиси.
Поскъпна и цената на водата...
Навярно ми е жилава природата
и нямам сянка в грозния спектакъл.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някои стихове са толкова разпознаваеми, че изобщо не е нужно да бъде посочван автор! Поздравявам те за творчеството, което говори и въздейства много!
  • Компромиси няма да има! Силен стих! Поздравления!
  • Навярно ми е жилава природата
    и нямам сянка в грозния спектакъл...Благодаря, Райна, за силната поезия!
  • Хубава вечер да имате, момичета! Благодаря, че ви има!
  • Ако някой посмее да остави ръцете си в твоето въобръжение и постои на брега на мислите ти, Рени, така ще се изгуби в тази безбрежност, че и с детектив няма да се открие.
    От друга страна да си кажа, че щом това е специално за мен, не давам никой друг да го пипа, обсъжда и размишлява, иначе ще си има работа с адвоката ми
  • Отново проникновен и силно въздействащ стих ни поднасяш, Райне! Аплодисменти и прегръдки от мен!
  • Понеже ме погъделичка адвокатски...само за теб, Миси:

    Остави ръцете си в моето въображение
    да възкресят луната дето пада,
    прободена от ноктите на вещици.
    На мислите ми на брега постой,
    не плащай на лодкаря
    в река тамянова
    да отнесе последния ми смях
    от спомена, че ме обичаш.
    Виси ключът от мнимия ни дом
    на хълбока
    на нищото.
    Една полуотворена врата
    в тринайстия ми стих се взира...
    отхапва си небе
    от мед и вино
    и пръстите ти пуска да заключат
    керваните от облаци.
    Прозява се единствено прозорецът,
    останал към мига незапечатан,
    нетърсен изход
    в пародийността на сделка
    между изстрел и сърце.
    Бъди ми адвокат
    в руините продажни,
    готови в чужди устни да се възкресят!
    Бъди ми съд!
    Ако заспя на тротоара
    на своите желания,
    ще нахраня всички осъдителни значения
    на това, което не бяхме.
  • Имам много добър адвокат за разводи с компромиси. Понякога чашата студена вода излиза по-солено от виното, но адвокатът и с това се справя...
    Въпреки, че ти видимо знаеш как да се оправяш по най-красиво, разумния и поетичен начин.
  • Благодаря ти, Лиде!
    Младенка, цената на водата при мен е професионално изкривенаБлагодаря ти, че си тук, приятелю!
  • "Ни вечности, ни истини им трябват.
    Спокойствието в тях ме натъжава.
    Завършва суетата им със сватба,
    а после сто развода я поправят."

    Тук си казала всичко, Райна. Поздравявам те! И дай боже цената на водата да продължава рязко да поскъпва, за да може хората да се задоволяват не с течности, а с поезия!
  • Адмирации, адмирации! Стихотворение, пропито с много философия!
Предложения
: ??:??