Послание
Направих всичко, за да те забравя.
Внушавах си какво ли не дори,
но мисълта за теб не ме оставя
и все така ужасно ме гори.
Припомнях си софизми и максими,
зовях Сенека, Епикур, Левкип,
но стигнах пак до тези рими,
а трябваше да бъдем “квит”.
Това, което липсва, е взаимност.
Да бъдеш сам в света е крах.
Напразно е да моля за интимност,
но друг изход, за жалост, не видях.
Оставям правото на теб да съдиш.
Повярвай: можеш да ме съкрушиш,
но можеш и щастлив да ме направиш.
И тъй - какво ли ще решиш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Берчев Всички права запазени
