5.02.2011 г., 20:50

Послание

659 0 0

Промяната била красиво нещо?

На думи, да, но не е лесно

да забравиш своите грешки

и да изгориш красиво минало...

 

А аз така неволно го оставих,

облякох се, затворих и вратата.

Не знам след мен пълзеше ли сценария

на хилядите мисли в главата ти...

 

И с глътка въздух свеж се ободрих,

усмихнах се на улицата празна,

замислих се: "Не се ли уморих

да бягам от жестоката омраза?"

 

А ти се чудеше защо ме няма,

и аз не искам да се връщам пак назад.

Единственият изход е послание:

Изтеглих си късметче "Нов живот".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...