23.09.2008 г., 17:09

Послание

869 0 1

Послание 

На Яница Янкова за подлата и долна постъпка.

С пожелание за нови големи успехи в попрището

на интелектуалната кражба и плагиатство!

 

И ти ли ме предаваш, моя "най-добра приятелко"?

И ти ли ми забиваш нож в гърба?

Не съм учудена ни най-малко! Защо ли?

Може би, защото отдавна аз не вярвам в никого и в нищо.

Оттам е тази пустота и тази злъч,

оттам е болката във мойте стихове,

но ти не можеш да го разбереш,

ти можеш само да ги присвоиш

и нищо повече... защото стиховете

раждат се в сърцето, в полета крилат на мисълта,

които не познаваш. Говориш толкова уверено

за рима, ритъм, стих и творчески мотиви, а знаеш ли,

че музиката ражда се в кипежа на кръвта,

красотата - в очите, виждащи далече,

по-далеч от късия ни нос, по-далеч

от малкия ни свят, далеч във бъдещето.

Какво е формата без чувство

и чувството без форма?

Какъв е смисълът от твоята лъжа

и от откраднатата дребна слава,

щом от нашето приятелство погнуса, отвращение остава?

Ти мислеше, че няма да науча,

че няма никога да разбера?

Съдбата е коварна и превратна.

Аз лично чух и те видях. Не се забравят

изстраданите думи, не се забравя тази страст,

която ни буди през нощта, не се забравя

сътвореното от нас самите. Ти си

мислиш, че не мога и че няма да се боря?

Всеки удар с нож е скрита рана,

всяка рана - скрита болка, всяка болка - стих.

И той крещи, кънти сред тишината,

разбива, разрушава гузното мълчание,

той разкрива всяка кражба. Аз чакам

търпеливо. Говори! Аз чакам

твоя отговор във рима - палава и лека,

игрива и необозрима, истинска, непобедима.

Какво, нима те плаши тази сила,

която мен ми коства досегашния живот,

а теб ти носи захаросани похвали и награди?

Защо, защо се плашиш? Не, аз няма

да ти бъда враг, враг ще бъдат само

думите ми, моите успехи и старите,

несигурни доспехи на не дотам обичаната Истина.

Не, аз няма да воювам, аз ще продължавам да творя,

а моята защита и оръжие? - Това са стиховете ми.

 

19.02.2008 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е послание към конкретен човек и единствен начин за защита. Не бих искала да видя стихотворението, което е посветено на дядо ми, публикувано с име, което мърси думата "приятелство", нито ще го публикувам сега.За другите откраднати неща не ме е яд.Това, което съм публикувала досега няма художествена стойност, то е само сигнал, че съществувам и покана зя дуел.Ако някой иска, нека ме съди!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...