24.11.2014 г., 17:39

Послание

750 0 0

В мечтите на очите ти 

припламнали,

в полъх прелетя сокол,

в този изгрев в небосвода

прегърнал целия простор.

В душата ми, загнездва се

вълнение,

канелени стъбълца и аромат...

на домашно, тихо сътворение

комбинация от пролет

и утихнало огнище посред нощ.

Звъни, звъни в душата ми

камбана,

разцъфва като в ароматен дъжд.

Калинка тихо по стеблото

се прокрадва,

нежно в утрото разцъфва  и

синчец.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...