24.11.2014 г., 17:39

Послание

752 0 0

В мечтите на очите ти 

припламнали,

в полъх прелетя сокол,

в този изгрев в небосвода

прегърнал целия простор.

В душата ми, загнездва се

вълнение,

канелени стъбълца и аромат...

на домашно, тихо сътворение

комбинация от пролет

и утихнало огнище посред нощ.

Звъни, звъни в душата ми

камбана,

разцъфва като в ароматен дъжд.

Калинка тихо по стеблото

се прокрадва,

нежно в утрото разцъфва  и

синчец.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Велинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...