Послание
През алвеолите на дишането от любов,
със яркото сияние за връзка на небе - земя,
със мисъл, две очи и танц от своя зов,
разпръснах светлина, че обичам и те любя.
С душа, сърце и всичкото, което имам,
изписвам в паметта ти миг от вечност.
Послание изпращам към Вселената космично,
а то в звезда превръща се и свети.
Окъпах във роса нозете си, преминали
поляната на влюбени камбанки горски,
очите ти, за да прогледнеш с изворни води,
как слънцето с искряща колесница днес лети.
По северни дъбрави с клонки кедрови
постлах ти с дланите си кът - да пренощуваш.
Със тялото си топлих те и със дъха си -
да сетиш, що е щастие, какво е да обичаш.
Усети ли онази топлина - как се разлива на потоци
и блика във кръвта с мелодия, която са написали
за нас тревите, птиците, пчеличките, листата,
а вятърът в телата ни довява я - и във душата.
И ние се повтаряме със теб във сътворението,
а щастието да сме двама свети и звъни.
Какво по-истинско, вървейки по земята,
че, всъщност, ние с тебе от любов летим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Зареждаш положително!
