13.01.2011 г., 12:43

Послание

525 0 0

Послание

Звуци ли в ушите си долавяме,

сълза в очите днес ли ще блести.

Мъката се мъчим лесно да забравяме,

омразата  в сърцето нека всеки да прости.

 

Пътеките в живота виждаш каменисти,

забравяш болката в твоите ходила.

Дали в живота си не сме артисти?

Природата диктува свои правила.

 

В бурните води ни тя завърта,

жестоко удря ни от бряг в бряг.

Болката в сърцата иска да изчегърта,

да нареди ни в природния си впряг.

 

Дълбоки рани животът ни предлага,

търсим някой да ни утеши,

Дано не търси той облага,

вярата в нас небрежно да руши.

12.01.2011г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...