Послание
Послание
Бос ходил ли си сутрин, преди зората.
Поднасял ли си устни, да пиеш росата.
Тревата, росната, приклякал ли си, да те облича.
Ти знаеш ли, болезнено, как аз обичам!
В гора унасял ли си се, сред билки диви,
от песните приспиван, на самодиви.
Коприва брал ли си, със длани голи, да те ожули.
Такава съм, за теб - горещ пясък през юли!
Замаян ставал ли си нявга, от медовина.
В тъга отпивал ли си, с горчиво вино,
отдалечен като самотник, да се напиеш.
Като те няма, дорде си дойдеш, като вълчица вия!
Заспивал ли си другаде на две прегънат,
от мен ненацелуван и непрегърнат,
внезапно будещ се от лош кошмар, че аз загивам.
За любовта ти, шеметната, човек убивам!
А изгрев срещал ли си сутрин, покрай морето.
Да видиш как пламва пред теб небето
и милион лъчи, като искри, навред разпръсва.
Така при теб, кога ме няма, аз ще възкръсна!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
