Послание

9 ene 2016, 0:11

Poesía » De amor

271 0 2

Послание

Бос ходил ли си сутрин, преди зората.

Поднасял ли си устни, да пиеш росата.

Тревата, росната, приклякал ли си, да те облича.

Ти знаеш ли, болезнено, как аз обичам!

В гора унасял ли си се, сред билки диви,

от песните приспиван, на самодиви.

Коприва брал ли си, със длани голи, да те ожули.

Такава съм, за теб - горещ пясък през юли!

Замаян ставал ли си нявга, от медовина.

В тъга отпивал ли си, с горчиво вино,

отдалечен като самотник, да се напиеш.

Като те няма, дорде си дойдеш, като вълчица вия!

Заспивал ли си другаде на две прегънат,

от мен ненацелуван и непрегърнат,

внезапно будещ се от лош кошмар, че аз загивам.

За любовта ти, шеметната, човек убивам!

А изгрев срещал ли си сутрин, покрай морето.

Да видиш как пламва пред теб небето

и милион лъчи, като искри, навред разпръсва.

Така при теб, кога ме няма, аз ще възкръсна!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.