Послание
Да те прегърне мъдростта на утрото
и с нея да изкарате деня.
Звездите нощем да присядат в скута ти
и да те къпе лунна светлина.
Дветé вселени вътре във очите ти
да раждат непознати светове,
в които да се крие неоткритото
от никого привличане към теб.
А аз, да си остана простосмъртният
стремял се да те стигне цял живот.
Дали ще е сега или в отвъдното,
съдбата знае – аз съм непричом.
И нека да съм сателит на силата,
която от жена те стори мит.
Той вечно ще е с теб… До допустимото.
Премине ли го – сам ще се взриви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
