alkaltchev (Александър Калчев)
257 108
28.12.2017 г., 20:02 ч.  

Послание 

  Поезия » Философска
539 2 4

 

Да те прегърне мъдростта на утрото
и с нея да изкарате деня.
Звездите нощем да присядат в скута ти
и да те къпе лунна светлина.

 

Дветé вселени вътре във очите ти
да раждат непознати светове,
в които да се крие неоткритото
от никого привличане към теб.

 

А аз, да си остана простосмъртният
стремял се да те стигне цял живот.
Дали ще е сега или в отвъдното,
съдбата знае – аз съм непричом.

 

И нека да съм сателит на силата,
която от жена те стори мит.
Той вечно ще е с теб… До допустимото.
Премине ли го – сам ще се взриви.

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??