Да те прегърне мъдростта на утрото
и с нея да изкарате деня.
Звездите нощем да присядат в скута ти
и да те къпе лунна светлина.
Дветé вселени вътре във очите ти
да раждат непознати светове,
в които да се крие неоткритото
от никого привличане към теб.
А аз, да си остана простосмъртният
стремял се да те стигне цял живот.
Дали ще е сега или в отвъдното,
съдбата знае – аз съм непричом. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up