19.06.2025 г., 12:24

Послание към теб

268 1 5

Написаните думи могат да пътуват,

на прага на душата ти стоят,

те обич да даряват толкова бленуват

и мостове към теб ще построят.

 

Ще докоснат душата ти с пръсти,

ще те усмихнат даже в мрачен ден,

виждаш как взривят се любовни пръски,

и пулса ти ще трепне ускорен.

 

Пред тебе любовта се възвишава,

превръща даже мрака в светлина

и болката, в най ниската октава,

отстъпва бавно в топла тишина.

 

Тогава няма нужда аз да питам,

поезията ми дали е истински добра,

ако в дебрите на душата твоя скитам,

ако оставям ти пътеки с ярка светлина.

 

Живка Иванова 16.02.2025г

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...