23.09.2009 г., 12:57

Послание от непознат

1.3K 0 1

В поредната вечер самотна

с лист и писалка на двора,

седя си, пиша писмо и търся

измежду всичките хора

свойта незнайна изгора.

 

Без ясна посока и път

се лута мойто послание,

но ще мине през огън и лед,

окрилено от твойто сияние

и пак ще достигне до теб.

 

И когато очите отвори ти

пореден кошмар във нощта,

ще притиснеш писмото в гърдите си

и ще се радваш, че някой, някъде

за тебе си мисли сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...