15.04.2008 г., 18:56

Посланието на поета

774 0 2

Посланието на поета

 

Поезията струи

от моите ръце

и чака само ти

да трепнеш -

твоето сърце

да литне към простори нови

и да забравиш режещия звук

на старите, ръждивите окови.

 

Да осъзнаеш, че си тук,

сега, за малко -

и не случайно, а със цел.

Да се научиш,

поне малко

в мечтата си да бъдеш смел.

 

Тогава ще си нов и чист,

душата ти ще се запали,

ще видиш хоризонт лъчист

и благодат, тъй щедро Дали.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми начина на мислене, стила и поетиката в стиха!
    Поздрав от мен!
  • Не мога да разбера защо един оценител слага ниска оценка на произведение без да обясни защо?Че нали тука идеята на коментарите и оценките не е да си вдигаме самочувствието на велики творци, каквито повечето, в това число и аз, не сме или да се забиваме, а да си покажем какво ни харесва и какво не.Когато пишете 3 значи нещо не ви харесва...е кажете какво!На мене пък Нико ми харесва оптимизмът на стихотворението...6 от мене.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...