Посланието на поета
Поезията струи
от моите ръце
и чака само ти
да трепнеш -
твоето сърце
да литне към простори нови
и да забравиш режещия звук
на старите, ръждивите окови.
Да осъзнаеш, че си тук,
сега, за малко -
и не случайно, а със цел.
Да се научиш,
поне малко
в мечтата си да бъдеш смел.
Тогава ще си нов и чист,
душата ти ще се запали,
ще видиш хоризонт лъчист
и благодат, тъй щедро Дали.
© Нико Ников All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
