29.05.2008 г., 14:32 ч.

Послания 

  Поезия » Любовна
973 0 17

Kартината е огледало на душата ми.

(Очертавам я самотно със сълзите.)

Сама рисува четката в ръката ми.

(Следвана от цветното в мечтите.)

 

 

Пролетното хич не ми е весело.

(Аз харесвам лутащите улици.)

Миризма от спомени навяват те,

събрали пак старите безумици.

 

 

Едни и същи вечер са ми мислите,

побрали в себе си онез илюзии.

Обичам пролетната нощна песен,

която пак във миналото връща ни.

 

 

С любовен поглед аз нежно те изпивам,

навяваш ми среднощни пак желания.

Дори и мислено пред тебе се разкривам,

изпращайки отново своите послания.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??