Послания
Kартината е огледало на душата ми.
(Очертавам я самотно със сълзите.)
Сама рисува четката в ръката ми.
(Следвана от цветното в мечтите.)
Пролетното хич не ми е весело.
(Аз харесвам лутащите улици.)
Миризма от спомени навяват те,
събрали пак старите безумици.
Едни и същи вечер са ми мислите,
побрали в себе си онез илюзии.
Обичам пролетната нощна песен,
която пак във миналото връща ни.
С любовен поглед аз нежно те изпивам,
навяваш ми среднощни пак желания.
Дори и мислено пред тебе се разкривам,
изпращайки отново своите послания.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
