После
ПОСЛЕ
Видях как умират неизвестните.
И колко трудно затварят очите си,
равнодушието им към бездната,
откъдето не се е върнал още никой.
Разбрах и ужаса на живите,
когато видяха същото –
като диви
те бързаха и се скриваха
в къщите си.
И всичко беше толкова човешко –
и едното, и другото, Боже!
Всичко.
А на мене ми стана тежко,
че няма да мога да виждам вече този,
на когото ужасно приличам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
