ПОСЛЕ
Видях как умират неизвестните.
И колко трудно затварят очите си,
равнодушието им към бездната,
откъдето не се е върнал още никой.
Разбрах и ужаса на живите,
когато видяха същото –
като диви
те бързаха и се скриваха
в къщите си.
И всичко беше толкова човешко –
и едното, и другото, Боже!
Всичко.
А на мене ми стана тежко,
че няма да мога да виждам вече този,
на когото ужасно приличам.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
