Apr 23, 2012, 9:40 AM

После 

  Poetry
549 0 10

 

 

ПОСЛЕ

 

Видях как умират неизвестните.

И колко трудно затварят очите си,

равнодушието им към бездната,

откъдето не се е върнал още никой.

 

Разбрах и ужаса на живите,

когато видяха същото –

като диви

те бързаха и се скриваха

в къщите си.

 

И всичко беше толкова човешко –  

и едното, и другото, Боже!

Всичко.

А на мене ми стана тежко,

че няма да мога да виждам вече този,

на когото ужасно приличам.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??