После
ПОСЛЕ
Видях как умират неизвестните.
И колко трудно затварят очите си,
равнодушието им към бездната,
откъдето не се е върнал още никой.
Разбрах и ужаса на живите,
когато видяха същото –
като диви
те бързаха и се скриваха
в къщите си.
И всичко беше толкова човешко –
и едното, и другото, Боже!
Всичко.
А на мене ми стана тежко,
че няма да мога да виждам вече този,
на когото ужасно приличам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
