emo2 (Емил Стоянов)
236 750
9.12.2015 г., 8:08 ч.  

После ще има ли пак 

  Поезия » Друга
825 0 7

ПОСЛЕ ЩЕ ИМА ЛИ ПАК

 

Допушвам живота си бавно...
От вестникът свих си качак.
Прозорецът тъжно ме гледа
и тръгна с последния влак.
Остави ми изгрева скучен,
да плаче като малко дете,
за гърда, от която да суче
бъдещи свои грехове!
Бастунът на дядо показва
човешкия, тежкия път.
Момичето, дето се пази,
от снощи е в другия кюп. 
Годините смята гробаря
и цъка с езика от жал,
когато разбира накрая,
че мъртвият не е живял!
Лодкарят си чисти греблото
от обречени, хорски души...
От катрана изгрява окото
на луната, която боли.
Любовта си съблича лъжите
и се превръща във грозна жена,
която не вярва в сълзите
на наивникът, който избра.
Допушвам живота си бавно...
От вестникът свих си качак...
Въпросът ми, малко банален 
е: После ще има ли пак?

 

Емил Стоянов
08.12.2015г.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много, много хуба стих, Емо. Има много мъка в него, но има и много красота.
  • Ще има, как няма да има!
  • "От катрана изгрява окото
    на луната, която боли."
    Много ми хареса този израз, носи един такъв човъркащ емоционален заряд и едновременно с това образност на картина.
  • Ех, Емо!
    Мога да ти запаля клечка кибрит,
    цигара да палнеш, не в огън да изгориш
  • Хубав стих! Поздрав, Емил!
  • Емчоооо, режеш с тъп нож прителю и боли, но болката възражда...ще има пак!
  • Разбира се, че ще има после! Тъжно е, прекрасно написано и се надявам финала да е светъл!!!
Предложения
: ??:??