После ще има ли пак
ПОСЛЕ ЩЕ ИМА ЛИ ПАК
Допушвам живота си бавно...
От вестникът свих си качак.
Прозорецът тъжно ме гледа
и тръгна с последния влак.
Остави ми изгрева скучен,
да плаче като малко дете,
за гърда, от която да суче
бъдещи свои грехове!
Бастунът на дядо показва
човешкия, тежкия път.
Момичето, дето се пази,
от снощи е в другия кюп.
Годините смята гробаря
и цъка с езика от жал,
когато разбира накрая,
че мъртвият не е живял!
Лодкарят си чисти греблото
от обречени, хорски души...
От катрана изгрява окото
на луната, която боли.
Любовта си съблича лъжите
и се превръща във грозна жена,
която не вярва в сълзите
на наивникът, който избра.
Допушвам живота си бавно...
От вестникът свих си качак...
Въпросът ми, малко банален
е: После ще има ли пак?
Емил Стоянов
08.12.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
